Sep 15, 2018, 7:37 PM

Бъдеще време в миналото 

  Poetry » Other
496 7 13

Сякаш облаци бродят в река,

но е камък, впил се в коритото.

Той разпръсква на части мига

и го слепва, някъде, в скритото.

 

Да, над него препуска вода

и се блъска в което завари,

за да слее себе си с онова,

от което възникват пожари.

 

Казват, че мястото не тежи.

Тежък е камъкът му отгоре,

но е пълен светът ни с лъжи,

а за тях… Не ни се говори.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

****** За Теб, ... !*

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??