Sep 15, 2018, 7:37 PM

Бъдеще време в миналото 

  Poetry » Other
616 7 13
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода
и се блъска в което завари,
за да слее себе си с онова,
от което възникват пожари.
Казват, че мястото не тежи.
Тежък е камъкът му отгоре,
но е пълен светът ни с лъжи,
а за тях… Не ни се говори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

****** За Теб, ... !*

Random works
: ??:??