Бъдеще време в миналото
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода
и се блъска в което завари,
за да слее себе си с онова,
от което възникват пожари.
Казват, че мястото не тежи.
Тежък е камъкът му отгоре,
но е пълен светът ни с лъжи,
а за тях… Не ни се говори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
