Бъди различен, няма да те питам
защо под мостовете не шумят реки,
ще те приема и ще се опитам
да подредя във огъня трески...
Бъди различен, няма да те питам
защо все тръгваш по пътеки слепи,
кълбото на живота ни разплитам,
а ти събираш ветровете в шепи!
Бъди различен, няма да те питам
как дребничките стават великани,
как даже гълъбът при теб долита
и от ръката ти се храни...
Бъди различен, но ще те попитам
защо и камъните имат памет,
а ти забрави май, че те обичам!
Защо далечните неща те мамят?
© Рада Димова Todos los derechos reservados