Има толкова неща,
които никой не знае
за мен.
Толкова ми е приятно,
когато съм навън и е студено,
но онзи лек студ,
от който не треперя.
Обичам вятъра.
Кара ме да се чувствам
по- жива от всякога.
Когато съм вкъщи
и вали е толкова красиво
и истинско, толкова
истинско, колкото
нищо друго.
Леката топлина на
слънчевите лъчи в
студеното време ми дава
точно това, от което се
нуждая - светлината в тунела,
в който ненадейно съм
влязла и се чудя на
къде е изхода.
А водата в реки, морета
и океани, тя ме кара да се
надигна от дъното
на емоциите си.
Помага ми да се нося
отгоре, където седи
именно щастието
© Димитрина Ботева Todos los derechos reservados