Има толкова неща,

които никой не знае

за мен.

Толкова ми е приятно,

когато съм навън и е студено,

но онзи лек студ,

от който не треперя.

Обичам вятъра.

Кара ме да се чувствам

по- жива от всякога.

Когато съм вкъщи

и вали е толкова красиво

и истинско, толкова

истинско, колкото

нищо друго.

Леката топлина на

слънчевите лъчи в

студеното време ми дава

точно това, от което се

нуждая - светлината в тунела,

в който ненадейно съм

влязла и се чудя на

къде е изхода.

А водата в реки, морета

и океани, тя ме кара да се

надигна от дъното

на емоциите си.

Помага ми да се нося

отгоре, където седи

именно щастието