3 mar 2021, 19:52

Българийо

  Poesía
935 1 4

 

Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели 
препуска във мислите, вяра ми дава.

 

Снагата си горда изправя Балкана.
И Шипка притихва във спомени скъпи.
Куршуми свистят и отеква камбана.
По белите кости зората пристъпя.

 

Марица запява. И Янтра след нея.
Морето разпуска косите си сини.
Родопа под бяла забрадка се смее.
Трендафили цъфват във китни градини.

 

Сърцето си нося на длан. То е твое.
Вземи го, единствена моя Родино.
Във твоята пръст ще намеря покоя.
Над мене ще свети все твоето име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...