3 mar 2021, 19:52

Българийо

  Poesía
927 1 4

 

Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели 
препуска във мислите, вяра ми дава.

 

Снагата си горда изправя Балкана.
И Шипка притихва във спомени скъпи.
Куршуми свистят и отеква камбана.
По белите кости зората пристъпя.

 

Марица запява. И Янтра след нея.
Морето разпуска косите си сини.
Родопа под бяла забрадка се смее.
Трендафили цъфват във китни градини.

 

Сърцето си нося на длан. То е твое.
Вземи го, единствена моя Родино.
Във твоята пръст ще намеря покоя.
Над мене ще свети все твоето име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...