3.03.2021 г., 19:52

Българийо

925 1 4

 

Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели 
препуска във мислите, вяра ми дава.

 

Снагата си горда изправя Балкана.
И Шипка притихва във спомени скъпи.
Куршуми свистят и отеква камбана.
По белите кости зората пристъпя.

 

Марица запява. И Янтра след нея.
Морето разпуска косите си сини.
Родопа под бяла забрадка се смее.
Трендафили цъфват във китни градини.

 

Сърцето си нося на длан. То е твое.
Вземи го, единствена моя Родино.
Във твоята пръст ще намеря покоя.
Над мене ще свети все твоето име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...