Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели
препуска във мислите, вяра ми дава.
Снагата си горда изправя Балкана.
И Шипка притихва във спомени скъпи.
Куршуми свистят и отеква камбана.
По белите кости зората пристъпя.
Марица запява. И Янтра след нея.
Морето разпуска косите си сини.
Родопа под бяла забрадка се смее.
Трендафили цъфват във китни градини.
Сърцето си нося на длан. То е твое.
Вземи го, единствена моя Родино.
Във твоята пръст ще намеря покоя.
Над мене ще свети все твоето име.
© Нина Чилиянска Все права защищены