* * * Българийо...
БЪЛГАРИЙО,
така ми се мълчи.
На разните измислени "водачи",
дори не ми се плюе.
Не горчи,
но свидно ми е.
Всички сме палачи.
Ти имаш място
и си оцеляла
във времето от хиляди години.
По пътя ти са нашите идеали.
И нека да те опазиме, Родино!
Във изродената ни политика
увълчиха се скотове и сноби.
Дошли сме голи, всичките със вик.
И никой нищо не отнася в гроба.
Българийо,
така ми се мълчи.
И някога, когато си затръгвам,
по твоя път все още ще личи
следа от кон, народ, любов и лъкове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
