* * * Българийо...
БЪЛГАРИЙО,
така ми се мълчи.
На разните измислени "водачи",
дори не ми се плюе.
Не горчи,
но свидно ми е.
Всички сме палачи.
Ти имаш място
и си оцеляла
във времето от хиляди години.
По пътя ти са нашите идеали.
И нека да те опазиме, Родино!
Във изродената ни политика
увълчиха се скотове и сноби.
Дошли сме голи, всичките със вик.
И никой нищо не отнася в гроба.
Българийо,
така ми се мълчи.
И някога, когато си затръгвам,
по твоя път все още ще личи
следа от кон, народ, любов и лъкове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
