igmishev (Иван Мишев)
47 64
11 jul 2009, 16:29

Българин 

  Poesía » Civil
431 1 6

                  Дедите ми не били бунтари.

                  Даже кротки хора са били.

                  Обикновени земеделци и овчари,

                  както други по нашите земи.

 

                 Вечер се прибирали по тъмно,

                 а зората ги намирала на път.

                Додето истински се съмвало,

                доде от мрак отърсвал се денят.

 

                Полягало в браздите изорани

                слънцето преди небесният си път,

                а стопаните, истински стопани,

                засаденото поливали с пот.

 

              Понякога сключвали вежди ядно,

              свивали ръцете си в юмрук.

              Очите им ставали стомана хладна,

               като пушките до торбите с барут.

 

              Клели се мъжки пред кама и пищов.

              Целували за сбогом деца и любима

              и тръгвали на път, всеки готов

              да брани бразда, род и Родина...

 

              Остана в мен от дедите имàне,

              ген-белег в душата ми личен.

              На този свят, каквото и да стане,

             Иван и Българин да се наричам....

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??