Българин
Дедите ми не били бунтари.
Даже кротки хора са били.
Обикновени земеделци и овчари,
както други по нашите земи.
Вечер се прибирали по тъмно,
а зората ги намирала на път.
Додето истински се съмвало,
доде от мрак отърсвал се денят.
Полягало в браздите изорани
слънцето преди небесният си път,
а стопаните, истински стопани,
засаденото поливали с пот.
Понякога сключвали вежди ядно,
свивали ръцете си в юмрук.
Очите им ставали стомана хладна,
като пушките до торбите с барут.
Клели се мъжки пред кама и пищов.
Целували за сбогом деца и любима
и тръгвали на път, всеки готов
да брани бразда, род и Родина...
Остана в мен от дедите имàне,
ген-белег в душата ми личен.
На този свят, каквото и да стане,
Иван и Българин да се наричам....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Мишев Все права защищены
