2 jun 2007, 22:07

БЪЛГАРИЯ

  Poesía
1.5K 0 4

Лимонови дръвчета разцъфтели,
череши алени узрели,
ветрец, полъхващ нежно от морето...
Това е мястото, където
дори и слънцето забавя своя ход
в забързаните делници.
Една земя на прадеди-отшелници,
родила не един герой
или светец премъдър, земя
помитана и раждаща се пак от пепелта.
Събрала в себе си и майка, и любима
в кристално-синьото на своите езера.
България е твойто име
и ти навеки ще да си недостижима,
защото всички носим те в своите сърца.
Ти вечно си кат` планината,
простряла се от край до край,
незаменима, както въздуха, водата...
Един неземен Божи рай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...