2.06.2007 г., 22:07

БЪЛГАРИЯ

1.5K 0 4

Лимонови дръвчета разцъфтели,
череши алени узрели,
ветрец, полъхващ нежно от морето...
Това е мястото, където
дори и слънцето забавя своя ход
в забързаните делници.
Една земя на прадеди-отшелници,
родила не един герой
или светец премъдър, земя
помитана и раждаща се пак от пепелта.
Събрала в себе си и майка, и любима
в кристално-синьото на своите езера.
България е твойто име
и ти навеки ще да си недостижима,
защото всички носим те в своите сърца.
Ти вечно си кат` планината,
простряла се от край до край,
незаменима, както въздуха, водата...
Един неземен Божи рай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...