2 июн. 2007 г., 22:07

БЪЛГАРИЯ

1.5K 0 4

Лимонови дръвчета разцъфтели,
череши алени узрели,
ветрец, полъхващ нежно от морето...
Това е мястото, където
дори и слънцето забавя своя ход
в забързаните делници.
Една земя на прадеди-отшелници,
родила не един герой
или светец премъдър, земя
помитана и раждаща се пак от пепелта.
Събрала в себе си и майка, и любима
в кристално-синьото на своите езера.
България е твойто име
и ти навеки ще да си недостижима,
защото всички носим те в своите сърца.
Ти вечно си кат` планината,
простряла се от край до край,
незаменима, както въздуха, водата...
Един неземен Божи рай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...