12 sept 2006, 10:30

България

  Poesía
784 0 3

Една страна велика и красива!

Създадена от Бога, като райски кът,

тя дава ни топлина и сила,

оцелява в битките за кой ли път.

 

По твоите земи, Родино мила,

минаваха тъй страшни врагове.

Но ти запази историята жива,

поучавайки със нея свойте синове.

 

Аз уча се от теб да бъда горда,

със своите Балкани и гори,

с народ изстрадал, преживял и болка,

но носейки духът на нашите деди.

 

И вече, дълго време... много века,

потъпквана, поробвана, не ни остави!

Предавана, продавана - съдба нелека -

ти чедата свои не збрави...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудесен текст за песен, епичен и зрял, само малко ритъмчето....за да влезем в такта
  • Благодаря ти
    Днес някой е поставил доста двойки без коментар

  • харесва ми стиха ти.Не мога да си обясня как някой може да пише 2, а да не напише защо.може би по-правилно ще го оценят българите които са извън България.и това наистина е така ,на хора като мен им се насълзяват очите....от мен 6 и много много

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...