Една страна велика и красива!
Създадена от Бога, като райски кът,
тя дава ни топлина и сила,
оцелява в битките за кой ли път.
По твоите земи, Родино мила,
минаваха тъй страшни врагове.
Но ти запази историята жива,
поучавайки със нея свойте синове.
Аз уча се от теб да бъда горда,
със своите Балкани и гори,
с народ изстрадал, преживял и болка,
но носейки духът на нашите деди.
И вече, дълго време... много века,
потъпквана, поробвана, не ни остави!
Предавана, продавана - съдба нелека -
ти чедата свои не збрави...
© Людмила Нилсън Все права защищены