Sep 12, 2006, 10:30 AM

България

  Poetry
780 0 3

Една страна велика и красива!

Създадена от Бога, като райски кът,

тя дава ни топлина и сила,

оцелява в битките за кой ли път.

 

По твоите земи, Родино мила,

минаваха тъй страшни врагове.

Но ти запази историята жива,

поучавайки със нея свойте синове.

 

Аз уча се от теб да бъда горда,

със своите Балкани и гори,

с народ изстрадал, преживял и болка,

но носейки духът на нашите деди.

 

И вече, дълго време... много века,

потъпквана, поробвана, не ни остави!

Предавана, продавана - съдба нелека -

ти чедата свои не збрави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • чудесен текст за песен, епичен и зрял, само малко ритъмчето....за да влезем в такта
  • Благодаря ти
    Днес някой е поставил доста двойки без коментар

  • харесва ми стиха ти.Не мога да си обясня как някой може да пише 2, а да не напише защо.може би по-правилно ще го оценят българите които са извън България.и това наистина е така ,на хора като мен им се насълзяват очите....от мен 6 и много много

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...