Sep 12, 2006, 10:30 AM

България 

  Poetry
624 0 3

Една страна велика и красива!

Създадена от Бога, като райски кът,

тя дава ни топлина и сила,

оцелява в битките за кой ли път.

 

По твоите земи, Родино мила,

минаваха тъй страшни врагове.

Но ти запази историята жива,

поучавайки със нея свойте синове.

 

Аз уча се от теб да бъда горда,

със своите Балкани и гори,

с народ изстрадал, преживял и болка,

но носейки духът на нашите деди.

 

И вече, дълго време... много века,

потъпквана, поробвана, не ни остави!

Предавана, продавана - съдба нелека -

ти чедата свои не збрави...

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • чудесен текст за песен, епичен и зрял, само малко ритъмчето....за да влезем в такта
  • Благодаря ти
    Днес някой е поставил доста двойки без коментар

  • харесва ми стиха ти.Не мога да си обясня как някой може да пише 2, а да не напише защо.може би по-правилно ще го оценят българите които са извън България.и това наистина е така ,на хора като мен им се насълзяват очите....от мен 6 и много много
Random works
: ??:??