Българийо мила, защо си се скрила

под тоз безнадежден покров?

Защо си унила? Що стана немила?

Без вяра, надежда, любов?

Змия ли над теб на кравай се е свила

 и смучи горещата кръв?

Или народ свой си ти отчуждила

и ей те, превърната в стръв!

И горда царкиня, и черна робиня,

ти повик за сладък живот,

за верни чеда ти и днес си светиня, 

неверни държат те в хомот.

Спомни си, че ти си и Левски родила

в епоха най-страшна за нас,

и с него от сън си народ разбудила,

та екнал дванайсети час.

Но, майко, тогава робиня си била...

В окови... Без власт и без глас,

а днес си, Родино, едничката сила

в нов, идващ дванайсети час.

Че ти си свободна, не носиш окови,

над теб не свисти ятаган, 

а виж, изживя болшевишки отрови,

но още си с мозък пиян.

А чакан южняк от Европа се втурна,

облъхна те, ти се роди,

но партия стара в епохата бурна

държеше те в здрави юзди.

Жестока и страшна тя сети тогава,

че иде най-страшният час,

за миг премени се с усмивка лукава

и пак задържа се на власт.

За нощ оплоди се и име смени си,

па скочи, възседна те пак,

и народù си партийни умници,

с които отмъкна те в мрак.

Сама погледни се, нещастна родино,

до кой те докараха хал.

Стани! Събуди се! Сепни се, светиньо,

изтръскай таз лепкава кал.

Гърди напълни: "Референдум!" - викни ни,

да трепне народ упоен.

Да стане, партийна мъгла да раздигне

и ревне, но с глас неплатен:

"Две партии стигат за дясно и ляво,

Ний партия трета не щем!

Живот да живеем, туй наше е право,

скотове не щем да умрем!"

За лявата дума не може да става,

тя гази в дълбок коловоз,

цял век издълбаван по тяхна си права

насила и с много тормоз.

Властта само искат, път светъл чертаят,

нагоре, през слънчеви дни,

но щом я заграбят, народа забравят

забъркан в партийни сплетни.

Дотегнаха "-фили",  към чуждите мили,

тирани за български род,

а вече вървим с европейските сили,

свободен сме вече народ.

Свободен... Свободен по-зле от поробен,

измамен, отчаян, свадлив,

че в чужди път ходим - път черен, безброден,

създаден от майстор крадлив.

Днес време настана, промяна да стане

и всяка глава да узрей,

че мила родина е само градина,

де всичко се ражда и зрей.

И вместо да станем добри градинари -

в зовящ европейски курорт,

ни влачиха в път пролетарски другари

насила - с камшик и терор.

Да! Време настана. Аз вярвам, ще станем

целогодишен курорт,

но само е нужно, сами да издигнем

водачи с голям кръгозор.

Водачи... Младежи с копнеж към едничко

сърцата изпълнили с зов,

България свидна да бъде над всичко

с Бог, с вяра, с надежда, с любов.

                                   Ради Кисьов