Българийо мила, защо си се скрила
под тоз безнадежден покров?
Защо си унила? Що стана немила?
Без вяра, надежда, любов?
Змия ли над теб на кравай се е свила
и смучи горещата кръв?
Или народ свой си ти отчуждила
и ей те, превърната в стръв!
И горда царкиня, и черна робиня,
ти повик за сладък живот,
за верни чеда ти и днес си светиня,
неверни държат те в хомот.
Спомни си, че ти си и Левски родила
в епоха най-страшна за нас,
и с него от сън си народ разбудила,
та екнал дванайсети час.
Но, майко, тогава робиня си била...
В окови... Без власт и без глас,
а днес си, Родино, едничката сила
в нов, идващ дванайсети час.
Че ти си свободна, не носиш окови,
над теб не свисти ятаган,
а виж, изживя болшевишки отрови,
но още си с мозък пиян.
А чакан южняк от Европа се втурна,
облъхна те, ти се роди,
но партия стара в епохата бурна
държеше те в здрави юзди.
Жестока и страшна тя сети тогава,
че иде най-страшният час,
за миг премени се с усмивка лукава
и пак задържа се на власт.
За нощ оплоди се и име смени си,
па скочи, възседна те пак,
и народù си партийни умници,
с които отмъкна те в мрак.
Сама погледни се, нещастна родино,
до кой те докараха хал.
Стани! Събуди се! Сепни се, светиньо,
изтръскай таз лепкава кал.
Гърди напълни: "Референдум!" - викни ни,
да трепне народ упоен.
Да стане, партийна мъгла да раздигне
и ревне, но с глас неплатен:
"Две партии стигат за дясно и ляво,
Ний партия трета не щем!
Живот да живеем, туй наше е право,
скотове не щем да умрем!"
За лявата дума не може да става,
тя гази в дълбок коловоз,
цял век издълбаван по тяхна си права
насила и с много тормоз.
Властта само искат, път светъл чертаят,
нагоре, през слънчеви дни,
но щом я заграбят, народа забравят
забъркан в партийни сплетни.
Дотегнаха "-фили", към чуждите мили,
тирани за български род,
а вече вървим с европейските сили,
свободен сме вече народ.
Свободен... Свободен по-зле от поробен,
измамен, отчаян, свадлив,
че в чужди път ходим - път черен, безброден,
създаден от майстор крадлив.
Днес време настана, промяна да стане
и всяка глава да узрей,
че мила родина е само градина,
де всичко се ражда и зрей.
И вместо да станем добри градинари -
в зовящ европейски курорт,
ни влачиха в път пролетарски другари
насила - с камшик и терор.
Да! Време настана. Аз вярвам, ще станем
целогодишен курорт,
но само е нужно, сами да издигнем
водачи с голям кръгозор.
Водачи... Младежи с копнеж към едничко
сърцата изпълнили с зов,
България свидна да бъде над всичко
с Бог, с вяра, с надежда, с любов.
Ради Кисьов
© Ради Кисьов All rights reserved.