30 dic 2011, 19:36

Българка

  Poesía
932 0 1

 

 

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.

Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.

 

Ръцете ти знаят сърпа,
както знаят да се молят.

Ръцете ти се не дърпат
от тежка работа. Неволя.

 

Ръцете ти до лактите
са в мляното брашно небяло.

Ръцете ти – пак ли те-
тъкат за чеиза одеяло.

 

Ръцете ти – силни, здрави
секат дървата и ги носят.

Ръцете ти почти корави
спят на твърдата рогозка.

 

Ръцете ти са горещи
и милват като ален пламък.

Ръцете ти и твоите песни
правят те така голяма.

 

Ръцете ти сами побират
историята в свойте длани.

По ръцете ти аз разбирам -
българка си, мила мамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен, силен стих! Поздравления!
    Тиха е жътвата ти, но е жътва богата!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...