30 dic 2011, 19:36

Българка

  Poesía
928 0 1

 

 

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.

Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.

 

Ръцете ти знаят сърпа,
както знаят да се молят.

Ръцете ти се не дърпат
от тежка работа. Неволя.

 

Ръцете ти до лактите
са в мляното брашно небяло.

Ръцете ти – пак ли те-
тъкат за чеиза одеяло.

 

Ръцете ти – силни, здрави
секат дървата и ги носят.

Ръцете ти почти корави
спят на твърдата рогозка.

 

Ръцете ти са горещи
и милват като ален пламък.

Ръцете ти и твоите песни
правят те така голяма.

 

Ръцете ти сами побират
историята в свойте длани.

По ръцете ти аз разбирам -
българка си, мила мамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен, силен стих! Поздравления!
    Тиха е жътвата ти, но е жътва богата!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...