Dec 30, 2011, 7:36 PM

Българка

  Poetry
918 0 1

 

 

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.

Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.

 

Ръцете ти знаят сърпа,
както знаят да се молят.

Ръцете ти се не дърпат
от тежка работа. Неволя.

 

Ръцете ти до лактите
са в мляното брашно небяло.

Ръцете ти – пак ли те-
тъкат за чеиза одеяло.

 

Ръцете ти – силни, здрави
секат дървата и ги носят.

Ръцете ти почти корави
спят на твърдата рогозка.

 

Ръцете ти са горещи
и милват като ален пламък.

Ръцете ти и твоите песни
правят те така голяма.

 

Ръцете ти сами побират
историята в свойте длани.

По ръцете ти аз разбирам -
българка си, мила мамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен, силен стих! Поздравления!
    Тиха е жътвата ти, но е жътва богата!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...