Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.

Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.

Ръцете ти знаят сърпа,
както знаят да се молят.

Ръцете ти се не дърпат
от тежка работа. Неволя.

Ръцете ти до лактите
са в мляното брашно небяло.

Ръцете ти – пак ли те-
тъкат за чеиза одеяло.

Ръцете ти – силни, здрави
секат дървата и ги носят.

Ръцете ти почти корави
спят на твърдата рогозка.

Ръцете ти са горещи
и милват като ален пламък.

Ръцете ти и твоите песни
правят те така голяма.

Ръцете ти сами побират
историята в свойте длани.

По ръцете ти аз разбирам -
българка си, мила мамо!