21 may 2007, 13:58

Българска идилия

  Poesía
1K 2 1
 

БЪЛГАРСКА ИДИЛИЯ


Докато в душите ни е зима

няма да заспят големите мечоци.

Ще бъркат в кацата със мед (докато има)

да пълнят и гърнетата на своите отроци.


Затова и най-кадърните пчелици

във чужбина ще изнасят цветния прашец,

а тук пред заспалите и немощни овчици

продават НЕК, Булгартабак, АЕЦ.


Често със джобове изтънели,

в повечето случаи и празни,

хората, отдавна изгладнели,

не вярват вече в обещания разни.


Цар и седесар, и комунисти

всичките повтарят стари грешки.

Та деца и пенсионери - изтънели глисти,

 живеят във условия нечовешки.


И добро, и лошо преживяло,

май е издръжливо българското племе,

а че вече наполовина то е оцеляло

на Европа надали и дреме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...