Българска карма

Poesía » Otra

510 0 1

БЪЛГАРСКА КАРМА

Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,

Тракия слуша на чана родопски звъна.

Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,

розите дъхави скътал в една долина.

Всяка ли горест при теб неизменно дохожда —

силният да те поробва под своя закон,

в битки обречени свойте чеда да провождаш,

на чужденци нелюбими да правиш поклон?

Камък сизифов е кармата българска тежка —

все да започваш отново, със голи ръце.

Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —

вечно отритнати, винаги с честно лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

"Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —
вечно отритнати, винаги с честно лице."
Поздравления за тази творба!

2015-09-17T22:36:22+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0