БЪЛГАРСКА КАРМА

Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,

Тракия слуша на чана родопски звъна.

Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,

розите дъхави скътал в една долина.

Всяка ли горест при теб неизменно дохожда —

силният да те поробва под своя закон,

в битки обречени свойте чеда да провождаш,

на чужденци нелюбими да правиш поклон?

Камък сизифов е кармата българска тежка —

все да започваш отново, със голи ръце.

Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —

вечно отритнати, винаги с честно лице.