17 сент. 2015 г., 22:33

Българска карма

516 0 1

БЪЛГАРСКА КАРМА

 

 

Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,

Тракия слуша на чана родопски звъна.

Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,

розите дъхави скътал в една долина.

 

Всяка ли горест при теб неизменно дохожда —

силният да те поробва под своя закон,

в битки обречени свойте чеда да провождаш,

на чужденци нелюбими да правиш поклон?

 

Камък сизифов е кармата българска тежка —

все да започваш отново, със голи ръце.

Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —

вечно отритнати, винаги с честно лице.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —
    вечно отритнати, винаги с честно лице."
    Поздравления за тази творба!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...