Sep 17, 2015, 10:33 PM

Българска карма

  Poetry » Other
512 0 1

БЪЛГАРСКА КАРМА

 

 

Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,

Тракия слуша на чана родопски звъна.

Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,

розите дъхави скътал в една долина.

 

Всяка ли горест при теб неизменно дохожда —

силният да те поробва под своя закон,

в битки обречени свойте чеда да провождаш,

на чужденци нелюбими да правиш поклон?

 

Камък сизифов е кармата българска тежка —

все да започваш отново, със голи ръце.

Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —

вечно отритнати, винаги с честно лице.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —
    вечно отритнати, винаги с честно лице."
    Поздравления за тази творба!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...