Sep 17, 2015, 10:33 PM

Българска карма

  Poetry » Other
517 0 1

БЪЛГАРСКА КАРМА

 

 

Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,

Тракия слуша на чана родопски звъна.

Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,

розите дъхави скътал в една долина.

 

Всяка ли горест при теб неизменно дохожда —

силният да те поробва под своя закон,

в битки обречени свойте чеда да провождаш,

на чужденци нелюбими да правиш поклон?

 

Камък сизифов е кармата българска тежка —

все да започваш отново, със голи ръце.

Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —

вечно отритнати, винаги с честно лице.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Носим си кръста вековен, таз участ човешкa —
    вечно отритнати, винаги с честно лице."
    Поздравления за тази творба!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...