29 mar 2018, 12:37

Български граници

  Poesía » Civil
1K 8 20

Каталавено*. Днес разбрах,

защо кръвта така ме вика

към този пуст, потънал в прах,

далечен бряг на Халкидики.

 

То ксеро**. Вече знам.

Подсказва генетичната ми памет,

че някога била съм там –

сънувам конници с развято знаме.

 

Пистево***. Вярвам в теб.

Душевните ми граници са крепки.

Родина е, когато съм поет,

а не заложница на думи в клетка.
________________________________

* – каталавено /гр./ – разбирам

** – то ксеро /гр./ – знам /го/

*** – пистево /гр./ – вярвам

 

27.03.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, яко съм съм се била впрегнала на тая тема и съм чела до припадък неща, които не е задължително да ме интересуват 😃 Сигурно е имало причина тогава и е било полезно. Но гневът или раздразнението са лоши съветници. А към цитираното се придържам. Свободата на придвижване /и в пространството, и духовното движение/ е насъщна за пишещия – поет, писател, журналист, творец. Благодаря.
  • "Родина е, когато съм поет,
    а не заложница на думи в клетка."- не го изваждам от контекста, придавам му друг смисъл
  • Харесва ми ентусиазма ти. Поздрави 😃
  • Само някой да не си помисли, че след като се скарах на Младен за трите шестици в името му и предложих на Надежда Ангелова варианти за име, защото не си го харесвала, съм фенка на възродителния процес или се мисля за Магьосницата от Землемория. Това са съвсем различни теми.
  • И един занзибарец. Но той се оказал там случайно и бързо си тръгнал. Но също има претенции.Куманите не са съвременен народ и не са имали държава. Явно от Уикипедия отърване няма.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...