29.03.2018 г., 12:37

Български граници

1K 8 20

Каталавено*. Днес разбрах,

защо кръвта така ме вика

към този пуст, потънал в прах,

далечен бряг на Халкидики.

 

То ксеро**. Вече знам.

Подсказва генетичната ми памет,

че някога била съм там –

сънувам конници с развято знаме.

 

Пистево***. Вярвам в теб.

Душевните ми граници са крепки.

Родина е, когато съм поет,

а не заложница на думи в клетка.
________________________________

* – каталавено /гр./ – разбирам

** – то ксеро /гр./ – знам /го/

*** – пистево /гр./ – вярвам

 

27.03.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, яко съм съм се била впрегнала на тая тема и съм чела до припадък неща, които не е задължително да ме интересуват 😃 Сигурно е имало причина тогава и е било полезно. Но гневът или раздразнението са лоши съветници. А към цитираното се придържам. Свободата на придвижване /и в пространството, и духовното движение/ е насъщна за пишещия – поет, писател, журналист, творец. Благодаря.
  • "Родина е, когато съм поет,
    а не заложница на думи в клетка."- не го изваждам от контекста, придавам му друг смисъл
  • Харесва ми ентусиазма ти. Поздрави 😃
  • Само някой да не си помисли, че след като се скарах на Младен за трите шестици в името му и предложих на Надежда Ангелова варианти за име, защото не си го харесвала, съм фенка на възродителния процес или се мисля за Магьосницата от Землемория. Това са съвсем различни теми.
  • И един занзибарец. Но той се оказал там случайно и бързо си тръгнал. Но също има претенции.Куманите не са съвременен народ и не са имали държава. Явно от Уикипедия отърване няма.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...