29.03.2018 г., 12:37

Български граници

1K 8 20

Каталавено*. Днес разбрах,

защо кръвта така ме вика

към този пуст, потънал в прах,

далечен бряг на Халкидики.

 

То ксеро**. Вече знам.

Подсказва генетичната ми памет,

че някога била съм там –

сънувам конници с развято знаме.

 

Пистево***. Вярвам в теб.

Душевните ми граници са крепки.

Родина е, когато съм поет,

а не заложница на думи в клетка.
________________________________

* – каталавено /гр./ – разбирам

** – то ксеро /гр./ – знам /го/

*** – пистево /гр./ – вярвам

 

27.03.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, яко съм съм се била впрегнала на тая тема и съм чела до припадък неща, които не е задължително да ме интересуват 😃 Сигурно е имало причина тогава и е било полезно. Но гневът или раздразнението са лоши съветници. А към цитираното се придържам. Свободата на придвижване /и в пространството, и духовното движение/ е насъщна за пишещия – поет, писател, журналист, творец. Благодаря.
  • "Родина е, когато съм поет,
    а не заложница на думи в клетка."- не го изваждам от контекста, придавам му друг смисъл
  • Харесва ми ентусиазма ти. Поздрави 😃
  • Само някой да не си помисли, че след като се скарах на Младен за трите шестици в името му и предложих на Надежда Ангелова варианти за име, защото не си го харесвала, съм фенка на възродителния процес или се мисля за Магьосницата от Землемория. Това са съвсем различни теми.
  • И един занзибарец. Но той се оказал там случайно и бързо си тръгнал. Но също има претенции.Куманите не са съвременен народ и не са имали държава. Явно от Уикипедия отърване няма.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....