21 nov 2019, 10:17  

Българското дърво

  Poesía » Otra
459 2 1

От славянският корен дълбок

и от българско здраво стъбло.

Тук на пътя балкански, широк

се роди пъстролико дърво.

 

Цветовете му крехки и нежни

бързо вързаха истински плод.

Завидяха му бурите снежни,

завидя му и всеки народ.

 

Заприиждаха чужди секачи,

дървояди жестоки - тълпи.

Заредиха се алчни палачи

на дървото да правят бели.

 

Векове византийците горди

с гръцки огън* дървото горяха.

Векове и османските орди

ятагани над него дрънчаха.

 

А дървото по някакво чудо,

без назад и встрани да поглежда.

Пак поникваше младо и лудо,

разцъфтяваше с нова надежда.

 

---------------------------------------------------------

*- Гръцки огън - запалителна смес, изстрелвана през тръби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...