21 nov 2019, 10:17  

Българското дърво

  Poesía » Otra
461 2 1

От славянският корен дълбок

и от българско здраво стъбло.

Тук на пътя балкански, широк

се роди пъстролико дърво.

 

Цветовете му крехки и нежни

бързо вързаха истински плод.

Завидяха му бурите снежни,

завидя му и всеки народ.

 

Заприиждаха чужди секачи,

дървояди жестоки - тълпи.

Заредиха се алчни палачи

на дървото да правят бели.

 

Векове византийците горди

с гръцки огън* дървото горяха.

Векове и османските орди

ятагани над него дрънчаха.

 

А дървото по някакво чудо,

без назад и встрани да поглежда.

Пак поникваше младо и лудо,

разцъфтяваше с нова надежда.

 

---------------------------------------------------------

*- Гръцки огън - запалителна смес, изстрелвана през тръби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...