21.11.2019 г., 10:17  

Българското дърво

462 2 1

От славянският корен дълбок

и от българско здраво стъбло.

Тук на пътя балкански, широк

се роди пъстролико дърво.

 

Цветовете му крехки и нежни

бързо вързаха истински плод.

Завидяха му бурите снежни,

завидя му и всеки народ.

 

Заприиждаха чужди секачи,

дървояди жестоки - тълпи.

Заредиха се алчни палачи

на дървото да правят бели.

 

Векове византийците горди

с гръцки огън* дървото горяха.

Векове и османските орди

ятагани над него дрънчаха.

 

А дървото по някакво чудо,

без назад и встрани да поглежда.

Пак поникваше младо и лудо,

разцъфтяваше с нова надежда.

 

---------------------------------------------------------

*- Гръцки огън - запалителна смес, изстрелвана през тръби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...