От славянският корен дълбок

и от българско здраво стъбло.

Тук на пътя балкански, широк

се роди пъстролико дърво.

Цветовете му крехки и нежни

бързо вързаха истински плод.

Завидяха му бурите снежни,

завидя му и всеки народ.

Заприиждаха чужди секачи,

дървояди жестоки - тълпи.

Заредиха се алчни палачи

на дървото да правят бели.

Векове византийците горди

с гръцки огън* дървото горяха.

Векове и османските орди

ятагани над него дрънчаха.

А дървото по някакво чудо,

без назад и встрани да поглежда.

Пак поникваше младо и лудо,

разцъфтяваше с нова надежда.

---------------------------------------------------------

*- Гръцки огън - запалителна смес, изстрелвана през тръби.