Nov 21, 2019, 10:17 AM  

Българското дърво

  Poetry » Other
457 2 1

От славянският корен дълбок

и от българско здраво стъбло.

Тук на пътя балкански, широк

се роди пъстролико дърво.

 

Цветовете му крехки и нежни

бързо вързаха истински плод.

Завидяха му бурите снежни,

завидя му и всеки народ.

 

Заприиждаха чужди секачи,

дървояди жестоки - тълпи.

Заредиха се алчни палачи

на дървото да правят бели.

 

Векове византийците горди

с гръцки огън* дървото горяха.

Векове и османските орди

ятагани над него дрънчаха.

 

А дървото по някакво чудо,

без назад и встрани да поглежда.

Пак поникваше младо и лудо,

разцъфтяваше с нова надежда.

 

---------------------------------------------------------

*- Гръцки огън - запалителна смес, изстрелвана през тръби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...