5 mar 2008, 14:51

Бързането

  Poesía » Civil
714 1 4
 

 

Когато бързаме,

бърза чувството ни за време,

а може би бърза нашият страх?!...

Бързаме, бързаме...

Бързането е за душата ни бреме.

Ще стане ли то причина за човешкия крах?!...

Веднъж време, веднъж пари...

на човека вечно нещо не стига,

безконечно той бърза ли, бърза...

Днес навред жестоко бързане цари.

За някои времето е пари,

навярно за това е бясното бързане?

А може би в душите ни

само страхът е, който цари -

страх, че закъсняваме...

Нима на безсмъртие бързащите тайно

или несъзнателно се надяваме?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...