Mar 5, 2008, 2:51 PM

Бързането

  Poetry » Civic
718 1 4
 

 

Когато бързаме,

бърза чувството ни за време,

а може би бърза нашият страх?!...

Бързаме, бързаме...

Бързането е за душата ни бреме.

Ще стане ли то причина за човешкия крах?!...

Веднъж време, веднъж пари...

на човека вечно нещо не стига,

безконечно той бърза ли, бърза...

Днес навред жестоко бързане цари.

За някои времето е пари,

навярно за това е бясното бързане?

А може би в душите ни

само страхът е, който цари -

страх, че закъсняваме...

Нима на безсмъртие бързащите тайно

или несъзнателно се надяваме?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...