Mar 5, 2008, 2:51 PM

Бързането

  Poetry » Civic
717 1 4
 

 

Когато бързаме,

бърза чувството ни за време,

а може би бърза нашият страх?!...

Бързаме, бързаме...

Бързането е за душата ни бреме.

Ще стане ли то причина за човешкия крах?!...

Веднъж време, веднъж пари...

на човека вечно нещо не стига,

безконечно той бърза ли, бърза...

Днес навред жестоко бързане цари.

За някои времето е пари,

навярно за това е бясното бързане?

А може би в душите ни

само страхът е, който цари -

страх, че закъсняваме...

Нима на безсмъртие бързащите тайно

или несъзнателно се надяваме?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...