5 may 2006, 14:12

Бързият влак и малката гара

  Poesía
1.5K 0 5
Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.

От край време тук съм, два пътника в мене
и денем и нощем - не спят, не почиват,
Теб чакат да минеш, макар да са бреме,
със тебе да тръгнат, на където отиваш.

А ето, че пушек на крака ги изправи,
Те само теб искаха и ето те - идваш!
Две линии треперят - какво им направи?!
Ти курса си сменяш... Нима не ме виждаш?!

От край време тук съм, за тебе в мен има,
две думи - два пътника - но ти ме отмина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...