5 мая 2006 г., 14:12

Бързият влак и малката гара

1.5K 0 5
Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.

От край време тук съм, два пътника в мене
и денем и нощем - не спят, не почиват,
Теб чакат да минеш, макар да са бреме,
със тебе да тръгнат, на където отиваш.

А ето, че пушек на крака ги изправи,
Те само теб искаха и ето те - идваш!
Две линии треперят - какво им направи?!
Ти курса си сменяш... Нима не ме виждаш?!

От край време тук съм, за тебе в мен има,
две думи - два пътника - но ти ме отмина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...