Бързият влак и малката гара
Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.
От край време тук съм, два пътника в мене
и денем и нощем - не спят, не почиват,
Теб чакат да минеш, макар да са бреме,
със тебе да тръгнат, на където отиваш.
А ето, че пушек на крака ги изправи,
Те само теб искаха и ето те - идваш!
Две линии треперят - какво им направи?!
Ти курса си сменяш... Нима не ме виждаш?!
От край време тук съм, за тебе в мен има,
две думи - два пътника - но ти ме отмина...
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.
От край време тук съм, два пътника в мене
и денем и нощем - не спят, не почиват,
Теб чакат да минеш, макар да са бреме,
със тебе да тръгнат, на където отиваш.
А ето, че пушек на крака ги изправи,
Те само теб искаха и ето те - идваш!
Две линии треперят - какво им направи?!
Ти курса си сменяш... Нима не ме виждаш?!
От край време тук съм, за тебе в мен има,
две думи - два пътника - но ти ме отмина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
