Бързият влак на живота

10 abr 2014, 10:51

Poesía » De amor

734 0 2

Влакът отминава

и назад връщане няма,

но спомен аз ще нося вечно

и всеки път благодаря

за две очи кафеви

дето гледаха ме и ме палеха

и за тез устни що пареха

тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!

За всеки миг, в който

докосваше ме нежно

и за спомени горещи.

Защо всичко като приказка изглежда?...

Таз приказка къса и нетрайна

не мога ли аз да пренапиша края

или отново в съня да се изгубя?

Какво остава...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ivelina07 (Ивелина Мондешка)

2014-04-12T11:17:19+03:00

хаха Благодаря
joyce (Анна Банчева)

2014-04-11T23:50:10+03:00

Интересен и философски завършек!