Бързият влак на живота
Влакът отминава
и назад връщане няма,
но спомен аз ще нося вечно
и всеки път благодаря
за две очи кафеви
дето гледаха ме и ме палеха
и за тез устни що пареха
тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!
За всеки миг, в който
докосваше ме нежно
и за спомени горещи.
Защо всичко като приказка изглежда?...
Таз приказка къса и нетрайна
не мога ли аз да пренапиша края
или отново в съня да се изгубя?
Какво остава...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Мондешка Все права защищены
