Бързият влак на живота

10 апр. 2014 г., 10:51

Поэзия » Любовная

622 0 2

Влакът отминава

и назад връщане няма,

но спомен аз ще нося вечно

и всеки път благодаря

за две очи кафеви

дето гледаха ме и ме палеха

и за тез устни що пареха

тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!

За всеки миг, в който

докосваше ме нежно

и за спомени горещи.

Защо всичко като приказка изглежда?...

Таз приказка къса и нетрайна

не мога ли аз да пренапиша края

или отново в съня да се изгубя?

Какво остава...?