10.04.2014 г., 10:51 ч.

Бързият влак на живота 

  Поезия » Любовна
614 0 2

Влакът отминава

и назад връщане няма,

но спомен аз ще нося вечно 

и всеки път благодаря

за две очи кафеви

дето  гледаха ме и ме палеха

и за тез устни що пареха

тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!

За всеки миг, в който

докосваше ме нежно

и за спомени горещи.

Защо всичко като приказка изглежда?...

Таз приказка къса и нетрайна

не мога ли аз да пренапиша края

или отново в съня да се изгубя?

Какво остава...?

© Ивелина Мондешка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??