Apr 10, 2014, 10:51 AM

Бързият влак на живота

  Poetry » Love
1K 0 2

Влакът отминава

и назад връщане няма,

но спомен аз ще нося вечно 

и всеки път благодаря

за две очи кафеви

дето  гледаха ме и ме палеха

и за тез устни що пареха

тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!

За всеки миг, в който

докосваше ме нежно

и за спомени горещи.

Защо всичко като приказка изглежда?...

Таз приказка къса и нетрайна

не мога ли аз да пренапиша края

или отново в съня да се изгубя?

Какво остава...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Мондешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...