Apr 10, 2014, 10:51 AM

Бързият влак на живота 

  Poetry » Love
751 0 2

Влакът отминава

и назад връщане няма,

но спомен аз ще нося вечно 

и всеки път благодаря

за две очи кафеви

дето  гледаха ме и ме палеха

и за тез устни що пареха

тъй горещо щом доблегнеше ги ти!!!

За всеки миг, в който

докосваше ме нежно

и за спомени горещи.

Защо всичко като приказка изглежда?...

Таз приказка къса и нетрайна

не мога ли аз да пренапиша края

или отново в съня да се изгубя?

Какво остава...?

© Ивелина Мондешка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??