* * *

Poesía

1.3K 3 2

Омръзна ми от грозните нападки,

от хули зли, напразна суета...

От жалки помисли, словесни хватки,

покрили с рани моята душа...

Омръзна ми от злобата човешка,

от гордост и фалшива доброта,

надути фрази, парещи насмешки,

преливаща във нищо пустота...

Но слагам край! Животът ми е кратък!

Да го пилея нямам интерес...

Ще се усмихна и ще продължа нататък...

Напук на всички ЩЕ ЖИВЕЯ ДНЕС!

Таня Симеонова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0