25 ene 2014, 16:44

* * *

  Poesía
1.3K 3 2

Омръзна ми от грозните нападки,

от хули зли, напразна суета...

От жалки помисли, словесни хватки,

покрили с рани моята душа...

 

Омръзна ми от злобата човешка,

от гордост и фалшива доброта,

надути фрази, парещи насмешки,

преливаща във нищо пустота...

 

Но слагам край! Животът ми е кратък!

Да го пилея нямам интерес...

Ще се усмихна и ще продължа нататък...

Напук на всички ЩЕ ЖИВЕЯ ДНЕС!

 

Таня Симеонова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...