25.01.2014 г., 16:44

* * *

1.3K 3 2

Омръзна ми от грозните нападки,

от хули зли, напразна суета...

От жалки помисли, словесни хватки,

покрили с рани моята душа...

 

Омръзна ми от злобата човешка,

от гордост и фалшива доброта,

надути фрази, парещи насмешки,

преливаща във нищо пустота...

 

Но слагам край! Животът ми е кратък!

Да го пилея нямам интерес...

Ще се усмихна и ще продължа нататък...

Напук на всички ЩЕ ЖИВЕЯ ДНЕС!

 

Таня Симеонова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...