* * *

Poetry

1.3K 3 2

Омръзна ми от грозните нападки,

от хули зли, напразна суета...

От жалки помисли, словесни хватки,

покрили с рани моята душа...

Омръзна ми от злобата човешка,

от гордост и фалшива доброта,

надути фрази, парещи насмешки,

преливаща във нищо пустота...

Но слагам край! Животът ми е кратък!

Да го пилея нямам интерес...

Ще се усмихна и ще продължа нататък...

Напук на всички ЩЕ ЖИВЕЯ ДНЕС!

Таня Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0