Essy (Веселка Василева)
42 258
1 feb 2012, 12:02

*** 

  Poesía
768 0 9

Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.

Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.

И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.

А край теб февруари отново свирепо ръмжи.

 

В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш.

Не тъгувай. Недей! Тази зима си тръгва сега.

С посребрени коси си доплита последната прежда,

за да тръгне със приливно бяла вълна…

 

И тогава, море, моя светло мечтана надежда,

пак живот ще възкръсва във твоите дълбоки недра.

Ще трепери денят пред стихия могъща и нежна,

а нощта ще се милва във твоята вода...

© Веселка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??