Essy (Веселка Василева)
42 258
Feb 1, 2012, 12:02 PM

*** 

  Poetry
770 0 9

Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.

Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.

И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.

А край теб февруари отново свирепо ръмжи.

 

В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш.

Не тъгувай. Недей! Тази зима си тръгва сега.

С посребрени коси си доплита последната прежда,

за да тръгне със приливно бяла вълна…

 

И тогава, море, моя светло мечтана надежда,

пак живот ще възкръсва във твоите дълбоки недра.

Ще трепери денят пред стихия могъща и нежна,

а нощта ще се милва във твоята вода...

© Веселка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??