Essy (Веселка Василева)
42 258
1.02.2012 г., 12:02 ч.

*** 

  Поезия
873 0 9

Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.

Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.

И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.

А край теб февруари отново свирепо ръмжи.

 

В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш.

Не тъгувай. Недей! Тази зима си тръгва сега.

С посребрени коси си доплита последната прежда,

за да тръгне със приливно бяла вълна…

 

И тогава, море, моя светло мечтана надежда,

пак живот ще възкръсва във твоите дълбоки недра.

Ще трепери денят пред стихия могъща и нежна,

а нощта ще се милва във твоята вода...

© Веселка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??