Когато вече ръцете ми треперят,

Когато мисля, че е вчера, а са минали години,

Когато тръгнала съм, а всъщност се завръщам,

Когато цигари си купувам, а джобът ми пробит е,

Когато имам сто любовника,

А всъщност никой мен не знае

и сутрин със чорап наопаки обърнат

привиждат ми се рози

по чистачките ми на колата,

Когато ми напомнят мойто име

и събития за себе си от други научавам,

Когато вече не мога вярно да разчитам

и в стремежа си към другия

всъщност се отдалечавам

Моля ти се, Боже,

независимо на колко съм години,

колкото и глави да имаш,

поне с едно око забележи ме!

И направи каквото пожелаеш.

Даже в стъкленица

с балсамите на вечни химикали постави ме.

Не ме оставяй само всеки ден по малко да умирам

и светът ми все по- голям да става,

но не от доволствата на живото,

а от бавното наместване на празнотата.