24.02.2018 г., 9:50  

...

621 1 0

Когато вече ръцете ми треперят,

Когато мисля, че е вчера, а са минали години,

Когато тръгнала съм, а всъщност се завръщам,

Когато цигари си купувам, а джобът ми пробит е,

Когато имам сто любовника,

А всъщност никой мен не знае

и сутрин със чорап наопаки обърнат

привиждат ми се рози

по чистачките ми на колата,

Когато ми напомнят мойто име

и събития за себе си от други научавам,

Когато вече не мога вярно да разчитам

и в стремежа си към другия

всъщност се отдалечавам

Моля ти се, Боже,

независимо на колко съм години,

колкото и глави да имаш,

поне с едно око забележи ме!

И направи каквото пожелаеш.

Даже в стъкленица

с балсамите на вечни химикали постави ме.

Не ме оставяй само всеки ден по малко да умирам

и светът ми все по- голям да става,

но не от доволствата на живото,

а от бавното наместване на празнотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....