31 ago 2019, 22:47

****+-+

  Poesía
485 1 0

хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа 

 

механиката им безобразно трака
ръждясала незнайно от какво
мозъкът им някаква плака
всезнаещото човешко зло

 

стърчат като счупени капаци
хипнотизират всяко същество
очите им кухи като тапи
дупката дето изчезна всичкото добро

 

философстват врели некипели
проскърцват със зъби от калай
по улиците крачат с крака неравнодели
човечеството по дяволите отива май

 

тълпи от всякъде се сбират
да видят тези чудеса
смеят се и не разбират
че се гледат в огледала

 

чувства оскотели като буря
поглед в нищото наврян
продупчена сърдечна мускулатура
духът отвътре и той съдран


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...