хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа 

механиката им безобразно трака
ръждясала незнайно от какво
мозъкът им някаква плака
всезнаещото човешко зло

стърчат като счупени капаци
хипнотизират всяко същество
очите им кухи като тапи
дупката дето изчезна всичкото добро

философстват врели некипели
проскърцват със зъби от калай
по улиците крачат с крака неравнодели
човечеството по дяволите отива май

тълпи от всякъде се сбират
да видят тези чудеса
смеят се и не разбират
че се гледат в огледала

чувства оскотели като буря
поглед в нищото наврян
продупчена сърдечна мускулатура
духът отвътре и той съдран